Какво научих за 9 месеца оставане на легло и боледуване през миналата година? Днес, 8 декември, бяхме на плажа с няколко приятели и празнувахме празника на студентите с чаша греяно вино. И така, гледайки студентите капки навън, докато дъждът вали и слънцето го няма, естествено, и… морето е едно такова сиво и ужасно, естествено започнахме да си споделяме истории. И внезапно една от женича, които беше там, ме помоли да споделя какво съм научила през периода, който миналата година бях в тежко такава здравословно състояние. Това, което ми се беше случило, че имах проблеми с кръста, благодарение на няколко секвания, всъщност близо 4 месеца останах налегло, при което пък възстановяването протече много бавно, заради загубата на мускулна маса. И общо зето на мен ми отне около още 4-5 месеца, докато мога да си стъпя на краката, докато стана достатъчно подвижна и докато имам силата и енергията да мина да се мръдна някъде около 20 метра около блока ни, да кажем, нещо такова. Затова казвам, че общо зето 9 месеца, всъщност, трябваше да си остана в къщи. И така, какво, защо…
Господелям всичко това. Господелям го, защото за мен беше ценен опит и страдан с много болка и търпение. Това е едно от нещата, на които се уча и продължавам да се уча. За кого е полезен този епизод да го слушате? За тези от вас, които имат трудни моменти и не могат да отделят цялото време на бизнеса си. Т.е. в такива моменти човек или закрива бизнеса, или го продава, или го зарязва и той сам фалира. Така че или пък излиза от съдружие и така нататък и така нататък. Същност естествено по време на това някак си, когато човек е здрав, когато човек има енергия, си мисли, че е безсмъртен естествено и че може да прави абсолютно всичко, което си поиска и естествено не си цени достатъчно нито времето, нито здравето, нито енергията. Да, сега искам да споделя с вас моите основни уроки, които научих през това време.
Първия ми естествен урок, това беше урокът за енергията. Че енергията, всяка сутрин приемам, че се събуждаме с 100% енергия. Само, че може така да се случи, че днешните 100% да са повече или по-малко от вчерашните 100%. И това от какво зависи? Зависи от това какво сме яли предния ден, колко сме спали, дали сме пътували и долу-горе къде сме си изразходили енергията. И всъщност, ако искаме да имаме да живеем в изобилие, да имаме успешен бизнес, да можем да работим с много хора, да имаме много клиенти, да имаме много пари, всичко да бъде успешно. Всъщност това успехът е равно на количеството енергия, която имаме в момента. Тоест, ако имаме много енергия, можем да правим всички тези неща и да бъдем успешни. Не казвам, че е задължително, че ако имате много енергия, имате и много пари автоматично, но ако знаете как да изразходвате тази енергия, това така се случва.
Ето и уроките, които научих аз, че когато имаме енергия, имали сме години, имали сме месеци преди това, когато сме имали енергия, но ако не сме консервирали в буркани, тя няма как да я ползваме в моментите, в които нямаме енергия. И тогава се замислих, че а какви са методите, в които можеш да си запазиш енергията за такива моменти, когато си слаб и когато нямаш достатъчно енергия. А енергията може да се консервира в буркани под формата на пари, под формата на обучени кадри, които ти докато си долу, те могат да поемат голяма част от задачите и нещата да вървят и без ти да участваш. И всъщност също чрез купени неща в къща, кола, някакви неща, стойности, които към момента ти трябват и можеш да ги използваш. Това е всъщност какво? Начина по който си обзавел около себе си живота, който имаш.
И така, това е енергията. Как разбрах за какво ми отива енергията и как се… Първо, естествено, всеки човек има съвсем различни начини по които да се зарежда с енергия, но общо взето започнах да спазвам още тогава някакси елементарните, нали, да имаш 8 часа сън, да едеш само чиста храна, 4-5 месеца бях сприяла, естествено, брашното, алкогола, естествено, някои за повече, някъде близо, нали, по разбирам, едната чаша вино, която преди това съм пила няколко пъти седмично, но сега беше и без това. Никакви млечни произведения и никакви, казах, без захар и без бели брашна. Така че, естествено, принудително се оказах поне 5 месеца с като махнах всички тези, как да кажа, храни. Това малко или много ме зареди с енергия. Сън и така нататък. Естествено след това разбрах, че задължително е движението всеки ден. То също укрепва мускулите, раздвижва енергията, раздвижва кръвта, така че и движението е задължително. Даже си бях написала на леглото, не на леглото, ами на огледалото, си бях написала движение равно на живот. И така, всеки от вас ще си
помисли какви са неговите начини за зареждане с енергия. Също така обаче забелязах, че има дни, в които правя едни и същи неща, пък имам повече или по-малко енергия и тогава започнах да наблюдавам и да видя, че една голяма част тогава тялото ми, тъй като имаше доста болка, тялото ми беше доста чувствително към, как да кажа, към въобще всички външни на Меси и установих, че когато работя с някои клиенти, дори да говоря с тях само по телефона, тялото ми изпитва болко след петата минута буквално. И си казах, добре, няма да говоря с клиенти и ограничив контакта си с клиентите, което пък понякога се налагаше да говоря все пак с клиенти, които имат проблем или които нещо… се налага да се реши или пък искат съвет извън нашите срещи, тогава пък се оказа, че има клиенти, с които забравям си, че съм си казала, че няма да говоря с клиенти, минават 10, 15, 20, 30 минути и аз излизам от разговора заредена, развълнувана, ентусиазирана и така нататък. Така, че се оказа, че не е говоренето с клиенти, а говоренето с някои клиенти отнема доста време и енергия най-вече.
Така че започнах да си направих си една таблица под формата на енергиен калкулатор, за да мога да наблюдавам себе си и близо една година отбелязвах какво ми дава енергия, какво ми взема енергия и естествено след близо месец една част от клиентите се наложи да бъдат, така да се каже, уволнени. Някои от служителите, естествено, също бяха уволнени и така нататък поразчистих откъм хора около себе си и оставих само тези, с които освен, че Ами беше приятно общуването, а наистина получавах, как да кажа, радост от общуването. Радост и, как да кажа, резултати, удовлетворение и така нататък. Тоест не празни приказки. Също така започнах да избягвам слушането на каквато и да е информация, която според мен е безполезна, тоест не е за нещо, което мен ме интересува в момента.
Аз и преди съм била на нискоинформационни диети, но този път си бях сложила фокус, да кажем фокус този месец, фокус тази седмица, в каква тема искам да се развия и слушах предимно и изцяло това. Тъй като когато човек си е вкъщи има много време за гледане и за слушане на всякакви неща. Така че за енергията… Толкова мога да кажа. Естествено в момента под думата енергия разбирам човек да е напълно здрав. Естествено тази година много рабочих по това да си направя някакви изследвания, да си оправя зъби, очи, очила и така нататък и така нататък и да започна редовно да спортувам, да пия добавки и така нататък. Всички стандартни онези неща, които знаем, че трябва да ги правим, обаче не винаги ги правим. Така че за себе си мога да кажа, че думата енергия е на първо място, ако искаме да живеем в изобилие. Следващата дума обаче може и да ви изненада. Тогава, когато малко бях започнала да се посъвземам, бях попаднала на една американска менторска програма, която така ми направи силно впечатление. Хората, които я водиха, бяха директни ученици на Дан Кенеди и тъй като аз го харесвам като автор, си казах, ето записвам се, тъй като там директно
Как да кажа, се преподаваха някои от методите, които той проповядва. Естествено, по това време и слушах книгите му, и слушах абсолютно всичко и се записах в менторската програма. Някак си, естествено, от една страна беше скъпа, от друга страна… Започнаха, нали те ми казаха, окей, сега като начало трябва да си усложиш 80% от времето. Само да кажа, че по време на миналата година аз вече работих по два пъти, два дена през седмица. Тоест аз работех понеделник и вторник, всяка седмица, което правеше 8 дни в месеца. И аз тайно си мислех, че поне и с времето, работното време съм се справила. Отивам там и ми казват, о, това е много, трябва да го намалиш, какво е това работене? И аз си казах, мале, къде съм попаднала и какъв е смисъл от всичко това, но този път си бях казала, че няма да го умувам много-много, ами ще спазвам наистина нещата, ще ги правя както трябва, а не много често както правих преди. Претупвах ги, получавах огромни количества информация и не всичко внедрявах. Този път си казах, окей, тъпо и упорито ще следвам стъпките и ще внедрявам.
Естествено внедряването продължава и до сега, защото внедряването това е буквално промяната на начин на живот и там всяка една от стъпките имаме около 3 месеца да я внедряваме. След първите 3 месеца бях намалила работните си дни на 4 в месеца и сега може би тази година и до година ще останат тези 4 дни, докато подготвя, всъщност може би не цялата следваща година, по план не може би до… май месец някъде, след това ще мога да почна да освобождавам. И всъщност какво се случи освобождавайки си това време? Естествено се чудях, не че се чудях, аз си бях решила всеки ден да си измислям нещо приятно да ходя, до някаква точка, където да ми е интересно и да ми е приятно. И това нещо трябваше да се случва всеки ден. И всъщност едно от нещата, които на мен са ми супер приятни, това е да пия кафе край морето. И естествено започнах да ходя край морето всеки ден, всяка сутрин. Прекарвах там около някъде по 2-3 часа всяка сутрин. Повярвайте ми, човек първите няколко дни, няколко седмици просто си почива. След това, колкото и да…
Си разтоварва главата, тя в крайна сметка, когато го правиш всеки ден, тя започва главата ти да се изпразва полека-полека. И всъщност другата много ценна дума, която научих за това време, докато се съвземах и възстановявах, това е думата «пустота». Защото за да дойде нещо умно в главата, да дойде някаква информация, да дойдат някакви нови идеи, трябва да имаме «пустота». От една страна пустота и от твърде многото, аз това го знам и забелязах, че всъщност много решения, които са взети изцяло от ума, като например ще пуснем този продукт, ще направим тази промоция, ще направим това или ще направим онова, са решения, които от маркетинг гледна точка са доста скъпи удоволствие, защото са решения, които са взети от ума. И всъщност това можех да си го призная само доста дни и месеци, стоеки край морето.
И разсъждавайки над някои въпроси. И всъщност по този начин си осигурих тази пустота на ума. И си бях казал, окей, нека да приема, че аз нищо не знам. И след като приех, че нищо не знам, естествено започна работа и среща с клиентите. И всъщност тогава, каквото и да си мислях аз, го махнах всичкото, го изтрих като идеи. И започнах да правя това, което клиентите казваха. И всъщност се оказа, че си… Той човек не е нужно абсолютно нищо да измисля. Просто нужно е само да следва хората, да следва енергията. Но за тази цел първо трябва да си признаем, или аз поне трябваше да си призная, че нищо не знам. И другото е, трябваше да оставя ума ми да бъде в пустота. Защото когато човек е твърде, му е бясно ежедневието, твърде заето с много мисли,
то някак си нямаш сила, нямаш ресурс, нямаш пространството да обмислиш една идея от всичките страни. А няма и как да се появят по-такива спонтани или абсурдни идеи. Същото понякога, много често даже, в абсурдните идеи се крие камъчето. Да се излезе и извън стандартното мислене. Така че втората дума, която успях да си как да кажа, успях да… Втория урок, който научих, това е за пустотата, но човек трябва да бъде силен и пълен с енергия и чак тогава да си осигурява пустотата, защото ако вие сте слаби и нямате сили да свършите нищо, да говорите с никой, тази пустота няма, как да кажа, да доведе до кой знае какво. Така че все още поне 5-6 месеца планирам да съм на 4 дневен, 4 дена през месеца да работя с клиенти и много скоро се надявам да ви споделя какво друго се случва в бизнеса ми, но все още е малко рано, може би след месец.
Така, че това беше втората дума. Пустота. Пустота на ума, всъщност, но и пустота на идеите. Нека да допуснем идеите да дойдат от клиентите. Тогава е много, много по-лесно за реализация. И последната думичка, последното нещо, което научих, това е, сега ще го кажа с една дума, удовлетвореност, но искам да споделя нещо. По време, докато бях на това хранене, така без никакви консерванти, без захар и брашно и алкохол, всъщност установих, че тогава, нали, комуникирах с много малко хора, с буквално 2-3 човека и през това време се оказа, че съм доста, как да кажа, доста съм намалила храненето, просто чувствах се нахранена и нямах нужда да се храня повече. След това, когато започнах да се връщам повече към работния цикъл, се оказа, че в дни, когато имам доста консултации, аз имам консултации в понеделник и вторник след обяд с различни клиенти, тогава неочаквано съм гладна и то доста гладна. В този случай започнах да наблюдавам себе си, защо понякога, когато се чувствам уморена,
Мога да се чувствам уморена, но в същото време удовлетворена и тогава нямам нужда от храна. А понякога се чувствам пак уморена, но някакси се чувствам и много гладна, изтощена. Тоест имаше два варианта на уморена. Уморена и удовлетворена и уморена и изтощена. В единия случай имах нужда от храна, Когато съм изтощена, все едно с храната си заплувах някаква нужда, а в другия случай, когато просто се чувствах уморена, много довлетворена, имах нужда от в пъти по-малко храна. И започнах да забелязвам и да се наблюдавам как се чувствам. И се оказа следното. Аз ви го споделям, ако на някой му свърши някаква работа, но при мен ми свърши много голяма работа при определение на И клиентите ми, с които работя от тук нататък, това също така повлия много и на начина ми на продажби, това повлия много и на създаването на продукти. И ето до какви изводи стигнах всъщност. С някои клиенти, когато съм работила целият ден, имала съм консултации и се чувствам уморена, но съм удовлетворена, това…
въпреки, че съм уморена физически, аз съм удовлетворена емоционално и това ме зарежда, докато в другия случай ме изтощава. И аз тогава започнах да си правя изводи и наблюдения и анализи, кои са хората и по какво мога да, как да кажа, оприлича едната група хора и другата група хора. И трябва да ви кажа, че излезе нещо абсолютно простичко, което и преди съм го знала, но този път го научих така по другия начин. Това е поемането на отговорност. Оказва се, че когато работя с хора, които са готови да поемат отговорност, те са готови и на действие. И когато те действат, имат резултати, аз също се чувствам удовлетворена. Докато когато работя с хора, които мрънкат, оправдават се, търсят подволателят, както се казва, и отказват да поемат тази отговорност, казват, ама то аз не знам, ама то може да не стане, това за нашия бизнес не е работи и така нататък.
И въпреки, че измисляме най-различни, лесни и прости за прилагане съвети, които те могат да направят още следващата седмица, те не го прилагат. И също сега си казах тогава, окей, добре, няма защо да се мъчим да променяме хората. Просто можем да подберем такива хора с такива продукти и да им предоставим такива продукти, които така или иначе те самите и без това искат. Така че, ако трябва да… как да кажа, да измеря начина по който получаваме удовлетвореност, поне за себе си, това е вечер отговаряйки си на въпроса, а колко днес човека ми казаха благодаря. След това започнах това да го практикувам и с клиентите си и се оказа, че понякога те са собственици на бизнес, понякога много работят, много работят и с служителите си, и с клиентите си,
Но някакси думата благодаря ние чуват чак толкова често, така че замислете си, може там да се крие камъчето. Така че ако трябва да обобща нещата за трите урока, които научих по време на тези 9 месеца изолация, да го наречем, това първото е енергия. Че нивото на изобилие в което живеем е равно на нивото на енергия, което имаме в момента, стига правилно да сме инвестирали тази енергия. Защото ако я пилеем, как да кажа, тя освен да става по-малко, друго няма да стане. Втората дума, това е пустота. Пустота да оставим време, да оставим време на мозъка да бъде абсолютно празен, за да могат да дойдат нови мисли, инновационни идеи и най-вече идеи от клиентите. Това е най-лесният начин. И третата дума, това е удовлетвореност. Или колко пъти днес чухме думата благодаря.
И така, това е което исках да ви споделя. Ако нещо ви е полезно, си го вземете. Ако нещо искате да добавите, ще се радвам да напишете отзиви в коментарите. Това, което искам да направя, как да кажа, за свето около мен, това, което реших да направя, естествено, за да чуя повече благодаря и се надявам на повече благодаря, това е да обновя изцяло коледния маратон. Там има 12 бизнес класа, бизнес тренинга. Реших да ги обновя, да апдейтна цялата информация, да ги запиша отново. Това е доста труд, близо един месец работа, но пък вярвам, че се струва, защото в годините това дава резултати. И естествено другото нещо, което подзех така по-маштабно, това е писането на първата ми книга «Плащай за резултати». Това е всичко, което искам да ви споделя. В коментарите ще намерите линк към коледния маратон и може би ще пусна и линк за предварително записване в книгата. Тези от вас, които искат, могат да си я купят предварително на половин цена, така че когато излезе, тя се надявам да излезе някъде през януари, край или февруари, така че да можете да я вземете на по-нормална цена.
Естествено тези от вас, които се интересуват как да превърнат заплащането на заплачи в плащане наистина за резултати. А сега ви пожелавам прекрасен и усмихтен ден и си помислете как можете да се заредите с енергия още днес и кои са въобще вашите начини за зареждане с енергия.
